Дървен материал от Дъб и Ясен
През 2016г. WOODMAX ЕООД започна собствено производство на бичен материал от почти всички европейски дървесни видове. По този начин разполагаме с постоянни количества на склад и различни дебелини на материала. Към момента сме подготвили над 150 м3 дървен материал от Дъб. С инсталирането на нова сушилна камера можем да гарантираме на всички наши клиенти качествено изсушен ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ.
Дървесината или дървеният материал е материал, получаван от стъблата и клоните на дърветата и другите дървесни растения.
Сухата дървесина се състои от влакна от целулоза (40%–50%) и хемицелулоза (15%–25%), свързани заедно с лигнин (15%–30%). Включва вторичните ксилемни тъкани на дърветата.[1] Тя е хигроскопичен материал, изграден от клетки и притежаващ анизотропен строеж и свойства.
Дървесната тъкан поддържа растенията, позволявайки им да стоят изправени и да достигат значителни размери и поради това тя има добри механични и якостни свойства. Тя е естествен композит, в който целулозните влакна имат добра опънна якост, а свързващия ги лигнин е устойчив на натиск. Тези свойства правят дървесината изключително подходящ материал за изработка на различни конструкции, най-вече в обзавеждането и строителството.[2] Друго традиционно приложение на дървения материал е използването му като гориво. Дървесината с нарушена структура и превърната във влакна се нарича пулп, който след това може да се преработи в хартия.
Общото количество на дървения материал на Земята се оценява на около 1 трилион тона, а прирастът му е около 10 милиарда тона годишно.
Мека и твърда дървесина[редактиране | редактиране на кода]
Дървесината е хетерогенен, хигроскопичен и анизотропен материал. Състои се от органични клетки, чиито стени са изградени от микровлакна от целулоза (40 – 50%) и хемицелулоза (15 – 25%), разположени в среда от лигнин (15 – 30%).[3]
При меката дървесина, която се получава от иглолистни дървета, клетките са главно от един вид – трахеиди, в резултат на което материалът е с много по-хомогенна структура, отколкото при твърдата дървесина.
Структурата на твърдата дървесина е по-сложна.[4] При нея водата преминава по специални канали – в някои случаи (дъб, кестен, ясен) те са доста големи и отчетливи, докато в други (див кестен, топола, върба) са твърде малки, за да се видят с просто око. Такава дървесина обикновено се разделя на две групи – пръстенопорьозна и дифузнопорьозна.[5]
При пръстенопорьозните видове, като ясен, каталпа, кестен, бряст, черница или дъб,[5] по-големите канали са разположени в образуваната през пролетта част на растежните пръстени, създавайки зона с отворена и пореста тъкан. Останалата част от пръстена, образувана през лятото, включва по-малки канали и значително повече дървесни влакна и съответно е по-здрава. При дифузнопорьозната дървесина всички канали са със сходни размери и водопропускливостта е равномерно разпределена в целия растежен пръстен. Примери за дифузнопорьозни видове са елша, бреза, див кестен, явор, върба и топола.[5] Някои видове, като орех и череша, са на границата между двете групи.
Наименованията мека и твърда дървесина са донякъде подвеждащи, тъй като твърдата дървесина не винаги е по-твърда от меката. Така дървеният материал от широколистния вид балса е значително по-мек от масовата мека дървесина. И обратното – някои иглолистни видове, като обикновения тис, имат дървесина, по-твърда от тази на много широколистни видове.
