Дървен Материал- Всеки дървесен вид, с който разполагаме е сушен в камерна сушилня и с влажност 8-12%. Разполагаме с фасониран материал, както и ян и полуян, което помага за дизайна на готовия продукт.
- ДЪБ
- БУК
- ЯСЕН
- ЧЕРЕША
- ОРЕХ
- ЧАМ
- ЛИСТВЕНИЦА
- И ДРУГИ
- ПРОФИЛИ ЗА ДОГРАМА 72/86 мм. : Смърч , Дъб , Ясен , Махагон
- Декинг настилки от: Махагон , Лиственица , Дугласка Ела
- Паркет и Дюшеме
- Фасониран дървен материал от Дъб с дължина 4 метра.
Мека и твърда дървесина
Дървесината е хетерогенен, хигроскопичен и анизотропен материал. Състои се от органични клетки, чиито стени са изградени от микровлакна от целулоза (40 – 50%) и хемицелулоза (15 – 25%), разположени в среда от лигнин (15 – 30%).[3]
При меката дървесина, която се получава от иглолистни дървета, клетките са главно от един вид – трахеиди, в резултат на което материалът е с много по-хомогенна структура, отколкото при твърдата дървесина.
Структурата на твърдата дървесина е по-сложна.[4] При нея водата преминава по специални канали – в някои случаи (дъб, кестен, ясен) те са доста големи и отчетливи, докато в други (див кестен, топола, върба) са твърде малки, за да се видят с просто око. Такава дървесина обикновено се разделя на две групи – пръстенопорьозна и дифузнопорьозна.[5]
При пръстенопорьозните видове, като ясен, каталпа, кестен, бряст, черница или дъб,[5] по-големите канали са разположени в образуваната през пролетта част на растежните пръстени, създавайки зона с отворена и пореста тъкан. Останалата част от пръстена, образувана през лятото, включва по-малки канали и значително повече дървесни влакна и съответно е по-здрава. При дифузнопорьозната дървесина всички канали са със сходни размери и водопропускливостта е равномерно разпределена в целия растежен пръстен. Примери за дифузнопорьозни видове са елша, бреза, див кестен, явор, върба и топола.[5] Някои видове, като орех и череша, са на границата между двете групи.
Наименованията мека и твърда дървесина са донякъде подвеждащи, тъй като твърдата дървесина не винаги е по-твърда от меката. Така дървеният материал от широколистния вид балса е значително по-мек от масовата мека дървесина. И обратното – някои иглолистни видове, като обикновения тис, имат дървесина, по-твърда от тази на много широколистни видове.
Сърцевина и беловина
При някои дървесни видове освен растежните пръстени се наблюдават и две обособени в напречно направление области – сърцевина (нарича се още ядрова дървесина) и беловина.
Сърцевината е дървесина, придобила повишена устойчивост към гниене в резултат на процеса тилоза, отлагане в дървесината на определени химични вещества. Според някои автори след приключване на процеса на тилоза дървесината умира,[8] докато други оспорват това.[9] Сърцевината обикновено следва формата на растежните пръстени и понякога е много по-тъмна от живата дървесина (беловина), но в някои случаи двете зони са трудноразличими. В същото време други процеси, като гниенето, могат да изменят по сходен начин цвета на дървесината дори при дървета, които не образуват сърцевина.
Беловината е по-млада дървесина, разположена по-близо до външната повърхност на стъблото. В живите дървета нейната основна функция е да придвижва вода от корените към листата, както и да съхранява или отдава, в зависимост от сезона, резервите, подготвяни в листата. Цялата дървесина първоначално се образува като беловина. Колкото повече листа има дървото и колкото по-бързо расте, от толкова по-голямо количество беловина има нужда. По тази причина бързорастящите в открита местност дървета имат относително по-широка част беловина в сравнение с подобни дървета, растящи в гъста гора. Понякога в открити местности дърветата от видове, образуващи сърцевина, могат да достигнат значителен размер, 30 cm и повече в диаметър, преди в тях да започне образуването на сърцевина.
Някои видове започват да образуват сърцевина на много ранна възраст, поддържайки съвсем тънък пласт от беловина, докато при други промяната настъпва бавно. Тънката беловина е характерна за дървета като кестен, бяла акация, черница, маклура, докато при явор, пекан, ясен, копривка, бук, бор беловината обикновено е дебела.
Няма пряка връзка между растежните пръстени и количеството беловина. В рамките на даден вид площта на беловината в сечение е приблизително пропорционална на размера на короната на дървото. Ако пръстените са тесни, има нужда от повече от тях, отколкото ако са широки. С напредването на растежа на дървото, беловината или трябва да стане по-тънка, или да увеличи общия си обем. Като цяло тя е по-дебела в горните части на стъблото, тъй като възрастта и диаметъра там са по-малки, отколкото при основата
